вторник, 24 ноември 2015 г.

And one for Kathie


     Това е моето трето участие в предизвикателството на Whoopsi Daisy - много хартии. Този път с ръчно оцветена от мен картинка. Картичката е за Кети - една прекрасна дама в нашия квартал. Тя вече я получи и много се зарадва. Днес има имен ден.
     - А какво пише тук?..
     This is my third participation in the challenge of Whoopsi Daisy - LOTS OF LAYERS  - But, with hand colored image of me. The card is for Kathie - a wonderful lady in our neighborhood. She has already received it and she was overjoyed. Today Kathie has a name day.
    She:  - And what is written here?

    Kathie's husband: - She looks like Kathie.
    And my husband: - Now our whole house lit, but that doesn't mean that it's clean... 
Size 20sm./14sm. (inch 7.9/ 5.5)
Sketch:

Sentiment:
Challenges:
( .. if you use a Whoopsi Daisy image, you may enter 3 times total.)
(for my inspiration - BUT, if you decide that my card isn't so - please ignore it.)

понеделник, 16 ноември 2015 г.

A Vintage card or Ayn Rand inspirations / Айн Ранд и светът, който продължава да създава

 Ayn Rand 
Night of January 16th   

 
                 Неповторимата и скандална авторка, популярна в България с книгите си, за първи път ще бъде представена на театрална сцена у нас.
                 Unique and scandalous author, popular in Bulgaria with her books for the first time will be presented at the theater in Bulgaria in Sofia.
<p>Айн Ранд</p>
http://rand-bg.eu/books.html
http://azcheta.com/ayn-rand/
На репетицията на "Нощта на 16-ти януари".
" Зрителите се качват на сцената и стават главни действащи лица в един екстравагантен за родния театър спектакъл. Известният режисьор проф. Пламен Марков си поставя амбициозната задача да постави за пръв път у нас пиесата на Айн Ранд „Нощта на 16 януари". Авторката, чието рождено име е Алиса Зиновиевна Розенбаум, е обявена за един от колосите на американската философия на ХХ век.

Родена в царска Русия в Санкт Петербург през 1905 г. в семейство с руско-еврейски произход, Ранд още от малка пише есета и сценарии, увлечена от поезията на романтизма и велики автори като Уолтър Скот и Александър Дюма. Болшевишката революция през 1917 г. преобръща живота на семейството й, което е почти разорено и е принудено да избяга от Петербург в Украйна, на остров Крим. Ранд храни дълбока неприязън към комунистите - чувство, което присъства във всички нейни творби. По-късно вече като емигрант в САЩ от 1926 г. пише множество философски есета за свободната воля, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост.

Българската премиера на пиесата „Нощта на 16 януари" ще бъде през ноември в театър „София". Още с първото си поставяне през 1934 г. в „Холивуд Плейхаус" творбата на Айн Ранд заинтригува със своя необикновен край, който самите зрители, в ролята на заседатели, избират. Сюжетът й е по действителен случай - самоубийството през 1932 г. на шведския мошеник Ивар Крюгер, известен като Краля на кибрита. Във версията на Ранд секретарка отива на съд заради смъртта на своя коравосърдечен любовник и шеф, банкрутиралия шведски финансист Бьорн Фокнър.

Първоначално смъртта му прилича на самоубийство, но след това излизат още хипотези - или секретарката Карън Андрес е бутнала Фокнър от балкона на апартамента му на последния етаж в пристъп на ревност заради неотдавнашната му сватба, както твърди очевидец, или пък госпожица Андре и Фокнър са заговорничили да инсценират самоубийството му - заговор, който би успял, ако тъстът не го бе надушил и не бе убил финансиста. Онова, което прави пиесата интригуваща, е решението на авторката да повери присъдата в ръцете на съдебни заседатели, избирани всяка вечер сред публиката.

Ранд обяснява, че съдебните заседатели трябва да решат дали са романтици, които вярват в страстната всеотдайност на Карън Андре към властния, необщителен, но неистово привлекателен негодник Фокнър, или пък са по-склонни да приемат фарисейските показания на свидетелката против Андре, която я описва като ревнива усойница, а тъста представя като образцов гражданин.

Представлението всеки път ще изненадва с финала си, защото от зрителите в залата ще зависи как ще се развие действието и как ще завърши спектакълът. Пламен Марков е поверил ролите на Лилия Маравиля, Лора Мутишева, Ивайло Герасков, Антон Григоров, Пламен Манасиев, Петя Силянова, Дария Симеонова, Симона Халачева, Росен Белов, Силвия Петкова, Юлиян Малинов, Михаил Милчев, Николай Антонов и Николай Върбанов. Режисьорът отново ще работи в тандем със сценографката Мира Каланова и композитора Калин Николов, а Емил Христов ще прави видеото към спектакъла." - http://www.vsekiden.com


Size - 19 cm. / 20 cm. or inch 7,5/ 7,9
  Image: Internet
 
Papеres: Jenny Ellory / a gift from Viv / and Crelando / a gift from my sister / :-) 

 Challenges: 
IKEsWORLD CHALLENGES #50 - VINTAGE
Scrap and Craft - vintage/shabby chic

**

Hello, it's Ayn Rand.. - part II


Image: picture of Ayn Rand - Internet
Papеres: Jenny Ellory / a gift from Viv / and Crelando / a gift from my sister / :-)
Challenges:
IKEsWORLD CHALLENGES #50 - VINTAGE
 613 Avenue Create - W - #150 Anything goes with optional twist use the word Hello
The Ribbon Girls - must use ribbon – Use any Image

***
How to make a vintage card 
Vintage "Thank You" card 
Vintage Birthday Balloon card 
Vintage Techniques--Treating Layers.m4v 
Beautiful Vintage Wedding Card Tutorial

Hello, it's Ayn Rand.. - part I


От книгата „Атлас изправи рамене“ - Айн Ранд

СМИСЪЛЪТ НА ПАРИТЕ

Това е словото, произнесено от Франциско Д’Анкония, индустриалец в сферата на медодобива, наследник на огромно богатство, най-близкия приятел на Голт и първия, присъединил се към неговата стачка. 
 
– Значи мислите, че парите са коренът на всички злини? – каза Франциско Д'Анкония. – Запитвали ли сте се някога, какъв е коренът на парите? Парите са средство за размяна, което не може да съществува без произведени стоки и хора, способни да ги произведат. Парите са материалната форма на принципа, че хората, които искат да правят сделки помежду си, трябва да го вършат чрез покупко-продажби, като дават стойност за стойност. Парите не са средството на лентяите, които изпросват, това, което имате, със сълзи, нито на мародерите, които ви го отнемат със сила. Парите са станали възможни единствено благодарение на хората, които произвеждат. Това ли смятате за злина?

– Когато приемате пари като отплата за усилията ви, го правите само заради убеждението, че ще ги замените срещу продукта от усилията на други хора. Не просяците и мародерите придават стойност на парите. Нито океан от сълзи, нито всичките оръжия на света могат да превърнат онези късчета хартия в портфейла ви в хляб, който ви е нужен, за да преживеете утрешния ден. Онези късчета хартия, които би трябвало всъщност да са злато, са знаците на честта, вашият дял от създаденото от хората, които произвеждат. Портфейлът ви е израз на надеждата, че някъде по света около вас има хора, които не биха пренебрегнали моралния принцип, в който се корени смисълът на парите. Това ли смятате за злина?

– Търсели ли сте някога корените на производството? Разгледайте един електрически генератор и се опитайте да си кажете, че е бил създаден от физическия труд на безразсъдни добичета. Пробвайте да отгледате поне едно зрънце жито без знанията, оставени ви от хората, които е трябвало първи да открият как се прави. Пробвайте да се сдобиете с храна само чрез физически действия и ще разберете, че човешкият ум е коренът на всички произведени стоки и на цялото съществувало някога на земята материално богатство.

– Вие обаче твърдите, че парите се печелят от силните за сметка на слабите? Каква сила имате предвид? Не е силата на оръжието или на мускулите. Благосъстоянието е продукт на способността на човека да мисли. Тогава, дали парите се печелят от човека, който е изобретил двигател за сметка на тези, които не са го изобретил? Дали се печелят от интелигентните за сметка на глупавите? От способните за сметка на некомпетентните? От амбициозните за сметка на мързеливите? Парите биват изработени – преди да могат да бъдат изпросени или ограбени – изработени чрез усилията на всеки честен човек в съответствие с конкретните му способности. Честен човек е този, който знае, че не може да потребява повече отколкото е произвел.

– Да търгува с помощта на парите е общоприетото правило на всеки добронамерен човек. Парите се крепят на аксиомата, че всеки човек е собственик на своя ум и на усилията, които полага. Парите не позволяват на никоя друга сила да предписва каква да бъде стойността на вашите усилия, освен на тази на доброволния избор на човека, който ви предлага в замяна своите усилия. Парите ви позволяват да получите за своите стоки и своя труд толкова, което те струват за хората, които ги купуват, но не повече. Парите не позволяват никакви други сделки, освен взаимно изгодни в съответствие с независимата преценка на участниците в сделката. Парите изискват от вас да признаете, че хората трябва да работят за собствената си полза, а не в своя вреда, за собствената си печалба, а не за своята загуба – това е признанието, че те, хората, не са някакви товарни животни, родени да носят теглото на своята нищета; че трябва да им предложите ценности, а не рани; че общата връзка между хората е не обмяната на страдания, а на стоки. Парите изискват да продавате не своята слабост на хорската глупост, а своя талант на техния разум; те ви налагат да купувате не най-големите боклуци, които ви се предлагат, а най-доброто, което можете да получите за парите си. И когато човечеството се ръководи от принципите на търговията – а това значи на разума, а не на насилието като върховен арбитър, – тогава печелят най-добрият продукт, най-доброто изпълнение, човекът с най-добрата преценка и с най-високи способности – а размерът на възнаграждението на отделния човек се определя от нивото на неговата производителност. Това е моралът на битието, чийто инструмент и символ са парите. Това ли смятате за злина?

– Парите обаче са само инструмент. Те ще ви отведат, където пожелаете, но няма да ви заместят на шофьорското място. Те ще ви дадат средството да осъществите своите желания, но няма да определят какви да са желанията ви. Парите са проклятие за хората, които искат да обърнат наопаки закона за причинно-следствената връзка – хората, които се стремят да заменят ума, като заграбват продуктите на ума.

– Парите не ще купят щастие на човека, който няма понятие какво иска: парите няма да му дадат ценностни принципи, ако е пропуснал да се научи какво да цени, и няма да му посочат цел, ако е отбягвал да я търси. Парите не ще купят интелигентност на глупака или адмирации на страхливеца, или уважение на некадърния. Човек, който се опитва да купи мозъците на онези, които го превъзхождат, и да ги накара да му служат, като замества преценката си с парите си, в края на краищата става жертва на онези, които той самият превъзхожда. Интелигентните го напуснат, но измамниците и мошениците се тълпят около него, привличани от закона, който той не е открил: че никой не може да бъде по-малък от парите си. Това ли е причината, поради която ги наричате злина?

– Само човек, което не се нуждае от тях, е годен да ги наследи – човекът, който би натрупал богатство независимо от къде започва. Ако един наследник е достоен за парите си, те му служат; ако не е – го унищожават. Но вие гледате отстрани и надавате врява, че парите са го покварили. Наистина ли? А не е ли той покварил парите си? Не завиждайте на неуспелия наследник; неговото богатство не е вашето богатство; и самите вие нямаше да го оползотворите по-добре от него. Не смятайте, че е трябвало то да бъде разпределено между вас; обременяването на света с 50 паразита вместо с един, нямаше да върне погубените добродетели, които това богатство преди е олицетворявало. Парите са жива сила, която, лишена от корените си, загива. Парите няма да служат на ума, който не им подхожда. По тази причина ли ги наричате злина?

– Парите са вашето средство за оцеляване. Присъдата, която произнасяте за своя източник на препитание, е присъдата, която произнасяте за своя живот. Ако източникът е покварен, вие заклеймявате собственото си съществувание. Чрез измама ли се сдобихте с парите си? Поставяйки се в услуга на човешките пороци и човешката глупост? Угаждайки на глупаци с надеждата да получите повече, отколкото способностите ви заслужават? Занижавайки стандартите си? Вършейки работа, която ненавиждате, за клиенти, които презирате? Ако е така, тогава вашите пари няма да ви донесат нито и миг радост, която да струва пукната пара. Тогава всичко, което купувате с тях, няма да е похвала за вас, а упрек, няма да придобивка, а напомняне за срама. И тогава ще се разкрещите, че парите са злина. Злина, защото не биха заместили самоуважението? Злина, защото не биха ви позволили да се наслаждавате на покварата си? В това ли се корени омразата ви към парите?

– Парите винаги ще останат следствието и няма да ви заместят на мястото на причината. Парите са продукт на добродетелите, но няма да ви дадат добродетели и няма да изкупят греховете ви. Парите няма да ви подарят онова, което не сте спечелили – нито материалното, нито духовното. В това ли се корени омразата ви към парите?

– Или имахте предвид, че любовта към парите е коренът на всяко зло? Да се обича нещо означава да се познава и обича неговата същност. Да се обичат парите значи да се познава и обича фактът, че парите са творение на най-доброто у вас и те са вашето позволително да обменяте своите усилия срещу усилията на най-добрата част от човечеството. Именно онзи, които би продал душата си за жълти стотинки, прокламира омразата си към парите най-шумно – той наистина има основание да ги мрази. Обичащите парите са готови да работят за тях. Те знаят, че са способни да ги заслужат.

– Нека ви подскажа една тънкост за разгадаване на човешките характери: човекът, който заклеймява парите, ги е придобил по нечестен път; човекът, който ги уважава, ги е спечелил.

– Бягайте презглава от всеки, който ви каже, че парите са зло. Подобно на хлопката на прокажения това изречение ви известява за приближаването на мародер. Докато хората живеят на земята заедно и се нуждаят от средство за размяна помежду си, единственият заместител, ако изоставят парите, е дулото на пистолета.

– Но парите изискват от вас най-висши добродетели, ако желаете да ги спечелите и да ги запазите. Хората без кураж, гордост или самоуважение, хората, които нямат етично чувство за своето право да притежават парите си и не са склонни да ги бранят, както биха защитавали живота си, хората, които се извиняват, че са богати, няма да останат богати дълго. Те са естествената стръв за гъмжилото от мародери, които от векове се спотайват на скрито, но изпълзяват щом подушат някой, молещ прошка за вината си да притежава богатство. Те ще побързат да го освободят от вината му – а и от живота му, както заслужава.

– Тогава ще видите появата на хора с двойни стандарти – те живеят чрез насилие, а разчитат стойността на заграбените пари да бъде създадена от онези, които търгуват труда си – появата на хора, очакващи удобния момент да яхнат почтеността. В едно морално общество това са престъпниците и законите се пишат, за да ви предпазят от тях. Но когато едно общество създава престъпници по право и мародери по закон – хора, които използват сила, за да си присвоят богатството на обезоръжени жертви – тогава парите отмъщават за своите създатели. Такива мародери смятат за безопасно да обират беззащитните, след като веднъж са прокарали закон за тяхното обезоръжаване. Но плячкосаното от тях става притегателна сила за други мародери, който им го отнемат, както те са го отнели. Тогава надпреварата става не за най-способен в производството, а за най-безскрупулен в жестокостта. Когато насилието е мерило, убийството печели срещу джебчийството. И тогава обществото изчезва сред всеобхватна разруха и кръвопролития.

– Желаете ли да знаете, дали този ден наближава? Наблюдавайте парите. Парите са барометър за достойнствата на обществото. Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които се търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва – тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено. Парите са средство толкова благородно, че те не се конкурират с пушките и не влизат в съглашателство с жестокостта. Те не биха позволили една страна да оцелее като полусобственост-полуплячка.

– Всеки път, когато сред хората са се появявали рушители, първата им работа е била да съсипят парите, защото парите са закрилата на хората и основата за морално живеене. Рушителите си присвояват златото и оставят на неговите притежатели фалшиви купища хартия. Това убива всички обективни стандарти и изоставя хората на произвола на случайно избрани ценности. Златото е обективна ценност, еквивалент на произведеното богатство. Хартията е ипотека върху богатство, което не съществува, поддържана с оръжия, насочени към онези, които се очаква да го произведат. Хартията е чек, издаден от узаконени грабители въз основа на сметка, която не е тяхна; въз основа на добродетелите на жертвите. Следете за деня, в който той ще се върне с клеймо "Кредитът по сметката превишен".

– Щом сте превърнали в злина средството за оцеляване, не очаквайте хората да останат добри. Не очаквайте да съхранят морала си и цял живот да бъдат плячка за неморалните. Не очаквайте от тях да произвеждат, щом производството се наказва, а ограбването се възнаграждава. Недейте пита: "Кой унищожава света?". Вие го правите.

– Намираме се в разгара на най-великите достижения на най-великата и най-продуктивна цивилизация, а вие се чудите защо всичко около вас се разпада, докато вие проклинате жизнената му сила – парите. Вие гледате на парите, както са го правили диваците преди вас, а се чудите защо джунглата бавно пълзи назад към периферията на градовете ви. През цялата човешка история, парите винаги са били присвоявани от грабители от един или от друг вид, чиито имена са се сменяли, но методът им е оставал същия: да си присвоят богатството чрез сила и да държат производителите зависими, унизени, опозорени, лишени от достойнство. Фразата за злото на парите, която произнасяте с такова праведно безразсъдство, идва от времената, когато богатството е било произвеждано с труда на робите – робите, които повтарят движенията, открити някога от някого и с векове останали неусъвършенствани. Докато производството е било управлявана със сила, а богатството е било завоевание, е имало твърде малко за завладяване. И въпреки това, през всичките векове на застой и гладуване, човечеството е величаело грабителите като аристократи на шпагата, аристократи по рождение, аристократи по длъжност и е презирало производителите – като роби, търговци, като занаятчии: като индустриалци.

– За слава на човешкия род имаше, за пръв и единствен път в историята, една страна на парите – и аз нямам по-висша и по-благоговейна възхвала, която да отдам на Америка – защото това означава: страна на разума, справедливостта, свободата, производството, достиженията. За първи път разумът и парите на отделния човек бяха освободени и нямаше състояния, натрупани от завоевания, а само състояния, натрупани чрез работа, и вместо мечоносци и роби, появи се истинският създател на благосъстоянието: най-великият работник, най-висшето човешко същество, издигналият се със собствени сили човек – американският индустриалец.

– Ако поискате да назова най-забележителната особеност на американците, бих избрал факта, че те са създали фразата "правя пари". Никой друг език или нация не са използвали преди тези думи; човечеството винаги е гледало на богатството като на статично количество – което да бъде присвоено, изпросено, наследено, споделено, заграбено или придобито в знак на благосклонност. Американците първи разбраха, че богатството трябва да бъде създадено. Думите "правя пари" съдържат същността на човешката етика.

– Но въпреки това тези са думите, заради които американците бяха отречени от загнилите култури от континентите на грабителите. Сега грабителското кредо ви е докарало до състояние да смятате най-забележителното си достижение за позорно клеймо, благополучието си – за вина, най-великите си личности, индустриалците – за мерзавци, великолепните си заводи – за продукт и собственост на физическия труд, труда на подтиквани от камшиците роби, нещо подобно на египетските пирамиди. Мерзавецът, който лукаво поддържа, че не вижда разлика между силата на долара и силата на камшика, трябва да изпита разликата на собствения си гръб, което, мисля, ще се случи.

– Докато не откриете, че парите са коренът на всяко добро, сами си просите унищожение. Когато парите престанат да бъдат инструментът, посредством който хората правят сделки помежду си, тогава хора стават инструменти на други хора. Кръв, камшици и пушки – или долари. Направете своя избор – друг няма, а времето ви изтича.



Превод: Анелия Ерменкова
Кровь, кнут, оружие — или доллар?